Top 5 Wednesday: Books For My Younger Self

Сряда, 12ти септември: книги за моето по-младо Аз.

Да си призная в момента съм голям почитател на YA литературата именно защото ми дава книги, които ми се ще  да бях прочела преди десетина години. И сега са ми от голяма полза, но ако по-младото ми Аз можеше да се докосне до тези истории, може би щях да бъда една идея по-щастлива и по-позитивно настроена за бъдещето. Знам че само преди две седмици темата за топ 5 в сряда бе книги за училище и пак ви представих списък с YA литература, но сега ще се опитам да се обоснова една идея по-добре за конкретни заглавия, които са ми направили силно впечатление в едно или друго отношение спрямо собствения ми живот:

Фенка (Рейнбоу Роуъл)

Откакто прочетох книгата не спирам да я представям с думите „Кат съм аз“. И това е стопроцентовата истина – с всичката й неловкост, социална темерудщина и интровертност. Знам че в ревютата си много често изглеждам твърде директна, откровена и даже агресивна, но не забравяйте, че това е виртуалното ми Аз. Което до голяма степен се припокрива с истинското ми Аз… когато съм сред близки и приятели. Срещата с нови, непознати хора е най-големият ми жив кошмар обаче. Точно като при Кат. Мисълта да изляза от комфортната си зона и да разширя хоризонта на собствения си свят буквално ми причинява физически болки. Но всичко е наред, защото ако не друго, то „Фенка“ ни показва, че е окей да си шантавелко и че пътник действително има за всеки влак. Ах, Ливай…

Елайза и нейните чудовища (Франческа Запия)

Елайза е друго мое Аз, отново срамежливо и социално некомфортно сред живите хора, но Елайза представя още и един по-близък поглед над съвременното поколение, което израства във виртуалния свят с хора, които смятаме за най-близките ни приятели без дори да сме виждали лицата им на снимка. И да, Интернет може да крие много опасности, но не е ли така и с реалния свят, в който живеем? Опасности дебнат навсякъде. Също така дебнат и добри хора, възможности за професионална реализация, начин да осъществим комуникация с някой на другия край на планетата. Онлайн съществуването е също толкова реално, колкото и офлайн еквивалента му. Само казвам, не бързайте да съдите нещо, което не познавате из основи 😉

Забранете тази книга (Алън Грац)

Това ми е книгата за стопляне на душата. Книга-урок за силата на всеки един от нас, независимо колко малки и незначителни можем да се чувстваме, колко изплашени в лицето на авторитета. Всички ние носим потенциала да поведем революция и да изведем обществото на по-добър път към бъдещето. Освен това книгата съдържа цял списък с други заглавия, които е добре човек да прочете по време на престоя си на тази планета. Така поне твърди Ейми Ан, а аз съм склонна да й вярвам.

Момичетата от шоколадовата кутийка (Кати Касиди)

До този момент имаме само първите три истории преведени на български език, но те ми бяха достатъчни, за да осъзная, че макар с детски характер, историите между тези сладки корици са пълни със силни послания към подрастващите читатели. Послания като „ти си достатъчен на семейството си такъв, какъвто си“, „ти си красив/а във всяка една форма на тялото ти“, „вярвай в себе си“, „изживей детството си докато си дете“ и какви ли още не. Силно уважавам тези книжки, защото представят наболели теми сред децата, погледнати през детските очи и разрешени по детски. Т.е. по начин, достъпен за предназначената си аудитория. Надявам се да получим възможността да прочетем и останалата част от поредицата на роден език.

Истината за Алис (Дженифър Матю)

Тази (отново) малка книжка показва колко пагубни и влиятелни могат да бъдат „безобидните“ слухове, които подрастващите обичат да пускат помежду си. Атмосферата на историята не е така мрачна като тази на „13 причини защо“, макар и двете заглавия да разглеждат почти идентични ситуации между съвременните тийнейджъри. Двете героини обаче подхождат по съвсем различен начин към случващото се и затова предпочитам версията на Алис, която буквално убива глупака с мълчание. Е, добре де, не съвсем буквално, но като приема ролята на лошото момиче и се отчуждава от всички, и заема позиция на пълен игнор, и не коментира слуховете по неин адрес, тя в крайна сметка успява да потуши негативите и дори извлича нещо положително от ситуацията. Сега, не казвам че трябва да си заравяте главата в пясъка срещу всяка опасност, това очевидно няма да е много здравословно, но понякога някои обстоятелства изискват просто време и търпение вместо директен сблъсък. За съжаление не толкова книгите, колкото житейският опит ни учат как да разпознаваме тези обстоятелства, но пък е добре да сме прочели някоя и друга история, която да ни помогне да направим правилен избор. Това стана твърде дълго, просто прочетете „Истината за Алис“ колкото се може по-рано в живота си 🙂

~ * ~

Тия теми в сряда трябва да ги прекръстят на „Дневниците на блогъра“… Хайде, изчезвайте да прочетете нещо по-позитивно в блога на някой далеч по-уравновесен и по-опитен от мен човек 🤓