Зимата не може да достигне „Момичето в кулата“, затова Славеят ще се притече на помощ

„Момичето в кулата“, дългоочакваното продължение на „Мечокът и славеят“, не разочарова читателите си в нито едно отношение. Магията, човешките взаимоотношения, Вася и Морозко, снежната атмосфера („Зимата иде!“), интригите и драматичните обрати са с дори още по-засилен характер отпреди. Което прави прочита на втората книга от сагата още по-бърз и плавен. Но тъй като ролята на черната овца така добре ми приляга, че посоча, че всичкият този блясък на „Момичето в кулата“ за мен лично бе силно помрачен от плиткоумието, ограничеността и вбесяващите патриархални правила на света, в който е принудена да живее Вася. Същите тенденции се наблюдаваха и в „Мечокът и славеят“, но тук те също са подложени на подсилен характер, което направо побърка феминистката в мен. Но за това малко по-надолу в ревюто.

Не, всъщност знаете ли какво, нека го обсъдим сега, нека хвърлим светлина върху факта, че Вася спасява света от древно зло и въпреки това бива прогонена от собствения си дом, защото е „вещица“! Самият Морозко я отпраща да се омъжи и да народи деца от чисто егоистични подбуди, макар ясно да вижда свободолюбивия й, независим дух. Брат й и сестра й се държат с нея, все едно е чужд човек, заплашващ благополучието им. Да не говорим, че всички я смятат за уличница само защото носи мъжки дрехи и иска различна съдба от това да се омъжи или да постъпи в манастир. Да, знам че времената са били безкрайно дълго време именно такива, знам че дори в момента по много места на планетата отношението към жените си остава точно като това, описано от Арден. Знам ги тия неща. Още повече, че въпреки всички тези пречки, Вася за пореден път успява да пребори древно зло и да спаси близките си от лапите на смъртта. Е, почти всички близки. И макар да осъзнавам стремежът на авторката да създаде напълно автентична атмосфера за времето, за което пише, както и да подчертае изключителната сила и съобразителност, които са нужни на Вася, за да пребъде в един мъжки свят без да бъде подчинена на абсурдните му правила, въпреки че съм наясно с тези неща, физически ми бе невъзможно да отделя феминисткия си гняв от цялостното възприемане на историята. Край на тирадата. Може би.

Пътят на Василиса Петровна я отвежда към неподозирани приключения, които само подхранват буйната й кръв и независима душа. Макар в много отношения тя да е все още неопитна, наивна и податлива на манипулации, свободолюбивият й дух и жаждата й за пътешествия, както и силно изявеното й чувтство за справедливост, й помагат да преодолее всички препятствия насреща. Ето защо любовта и лоялността на Вася са по-ценни и от злато и са именно причината тя да спаси руския народ и близките си от лапите на древно зло. Зло, което може да се окаже по-тясно свързано със собствената й история, отколкото тя дръзва да предположи. Не, „Момичето в кулата“ съвсем не е Василиса, но е нейна версия, която трябва да бъде пусната на свобода или надеждата за пролетта ще бъде изгубена завинаги.

Както казах в началото, втората книга от сагата на Арден идва с още повече магия, смъртоносни опасности и шокиращи обрати. Действието е далеч по-динамично, отколкото бе в „Мечокът и славеят“, получаваме нов поглед над миналото на жените от рода на Вася, и най-вече се оформя една лека романтична линия в сюжета, която да ни държи под напрежение до самия финал. И отвъд.

„Тhe Winter of the witch“ обещава горещо заключение на сагата и аз вярвам, че приключенията на Василиса и нейният верен кон Соловей съвсем не са към своя край. Как ще приключи тази нестандартна вълшебна приказка знае единствено Арден. Аз само се моля праведният, фанатичен глас в главата ми да се е успокоил достатъчно до излизането на третата книга у нас, та да мога да се насладя на спокойствие на прочита й 🤓

Благодаря на издателство Orange Books за предоставената възможност!

~ * ~