Докато се чудя как да започна това ревю, си мисля – дали пък историята няма един скрит, по-дълбок смисъл за късмета в живота? Дали пък късметът на Кит с лотарийния билет, или пък този на Бен в „Бомон“, не произлизат от упоритата работа и пълната им отдаденост на професията? В крайна сметка съдбата обича смелите, така че защо да не възнагради онези, които са вложили ума, времето и нервите си в изкачването на стълбичката към успеха, вместо да раздаде на сляпо награди на мързеливите, търсещи преките пътища в живота, хора? Хубава мисъл, нали? И някак мотивираща.
Истината е, че „Късметът на начинаещия“, поне за мен, е роман от златната среда на литературата. Във възможно най-положителния смисъл на думата историята е посредствена и неангажираща, едно разтоварващо разнообразие от тежките драми и разтърсващите емоции в жанра. Кратка и забавна, книгата съдържа плавно изграден сюжет, точното количество захаросани клишета в края и оптимистична атмосфера, които да направят преживяването между страниците леко и приповдигащо духа на читателя.
Допадна ми, че връзката на Кит и Бен, макар и подпалена от силна химия, все пак мина през известен период на приятелско опознаване и сплотяване. Мъничките прозорци към миналото, които авторката бе вплела в сюжета, бяха точното количество драма, което да обясни настоящото поведение на персонажите, но и да засили емоционалната ни обвързаност с тях. За краткия си брой страници Клейборн успява да вмъкне множество комплексни образи и да им придаде реалистичен дух, така че да предизвика читателя да им симпатизира и да ги подкрепя по пътя им към щастието. Нали ви казах – златната среда 🙂
Друга изненада в сюжета за мен бе самият образ на Бен – с една идея по-чувствителен, но все така мъжествен характер. Признавам, на моменти ми се струваше, че може би мааалко излишно драматизира нещата (черта, която съм свикнала да очаквам от женските персонажи в литературата… и в живота), но от друга страна именно силно проявената му емоционалност бе ключът да спечели независимата и самостоятелна Кит. Бен е идеалната допълваща половинка за характера на интелигентната Екатерина. Така че всичко се напасва в края.
И още нещо, което силно ми направи (положително!) впечатление – отдадеността и твърдата решителност на Кит относно позицията й към „Бомон Матириълс“ и относно професионалното й и личностно развитие като цяло. Кит има ясна представа какво иска от живота и не позволява на нищо да я разубеди, дори огромният й потенциал да стигне далеч в кариерата си. Тя не гони слава и пари, тя иска съвсем конкретни неща от живота, но това не я спира да дава сто процента от себе си на професионалното ниво, на което се намира, без да иска да се изкачи до върха на стълбичката. Това за мен лично бе много важна сюжетна линия, защото до голяма степен се припокрива със собствените ми възгледи по въпроса с кариерното развитие и бях доволна да видя, че щастието е постижимо и без да се налага непрекъснато да се бориш за върха. Долу, в основата, е също толкова приятно, ако си удовлетворен с това, което имаш 🙂
Хмм, изглежда тази книга има толкова много скрити послания. Което е добре, много добре дори – харесва ми, когато историите ме карат да се замислям и да разсъждавам над собствените си житейски ситуации. Както обичам да казвам – книгите ни учат, че не сме сами, и както изглежда „Късметът на начинаещия“ носи допълнителни уроци в това направление. Ах, когато си мислиш, че след университета спираш с образованието – au contraire, ma fren, au contraire 😉
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 