Джубилий Дженкинс – първо, нека отбележа, че името на главната героиня е просто трепач! Търкаля се по езика като песен. Второ – съдбата на Джуб не е никак, ама никак лесна. Да си алергичен към каквото и да било си е достатъчно усложнение в живота, но да си алергичен към хората? Да не можеш да ги докоснеш – никакви прегръдки, никакво държане за ръце, никакъв секс? Това си е чисто наказание! Обаче шантавият свят на Джубилий не спира до тук – откакто завършва гимназия, младата жена не е напускала дома си. Да, точно така – никакво подаване на носа извън периметъра на къщата. Не ме разбирайте грешно, ако имаше кой да плаща и моите сметки, щях да се превърна в абсолютно същата откачал.. ъм, отшелник. Но идилията на Джуб скоро бива нарушена, след като става ясно, че ако иска да оцелее, ще й се наложи да излезе навън, да си намери работа и да се смеси с населението на планетата Земя. О, какъв ужасТ!
И както обикновено става, когато си отлагал живота толкова дълго време, той сякаш иска да навакса с теб. Джубилий ще бъде въвлечена във върволица от събития, които ще я изкарат от зоната й на комфорт, ще предизвикат разсъдъка и търпението й, но й ще я накарат да почувства и пожелае неща, за които до сега не е и подозирала, че съществуват. Кой знае до къде могат да я отведат мечтите й, стига да се осмели да работи за тях.
От другата страна на историята имаме млад, разведен мъж, баща на хормонална тийнейджърка и осиновител на объркано момче, сам изгубен в чувствата си към света и собственото си семейство. Ерик не може да си обясни какво толкова го привлича в странната Джубилий Дженкинс, но връзката между тях се създава почти мигновено. Ще мине много време обаче преди и двамата да осъзнаят какво са открили в лицето на другия, а до тогава животът може да е решил да ги метне в нов цикъл от приключения, несъвместими едно с друго. C’est la vie, mes amis.
Всъщност „Достатъчно близо“ не е толкова розов, красив роман за любовта между двама души. Това е по-скоро роман за всички онези хора, които се борят със собствени страхове и предразсъдъци към самите себе си, които са се отказали на практика да живеят и се оставят на течението, които не смеят да поемат рискове поради удобството и познатото, уютно усещане на сегашното положение. Това е история за всички онези, които се опитват да намерят общ тон с близките си, но отчуждени роднини. Които искат да помогнат на любим човек да преодолее мъката и тъгата си, които са поели света на раменете си и не осъзнават, че също заслужават любов и човешка топлина в края на тежкия работен ден. Това е история за всички нас, в едно или друго отношение. История, която ще ни провокира, ще ни разсмее, ще ни разстрои, ще ни ядоса, ще ни вдъхне надежда. История, която ще спечели сърцата ни без абсолютно никакви усилия. Ето такава история е „Достатъчно близо“ в моите очи.
Имам малък проблем с края обаче. Все още съм раздвоена в чувствата си към избора на финал на авторката – дали да съм доволна от реалистична гледна точка или да изпитвам абстиненция от липсата на захаросан the end от гледната точка на отчаян романтик? Така или иначе, това си е бял кахър, защото като цяло оценката ми за книгата е доста висока – сюжетът е интригуващ и завладяващ, емоциите и персонажите са пълнокръвни и изключително реалистични, засегнатите теми и проблеми са общочовешки и достъпни за всяка възраст, пол и социален статус. Веднъж попаднал между страниците, читателят неизбежно става част от случващото се, съпреживява го искрено, и преди да се осъзнае, е достигнал финалната права. И моята лична дилема „WTF?!“. Но при всички положения, това е книга, която сто процента си заслужава отделените време и внимание 🙂
Благодаря сърдечно на издателство Прозорец за предоставената възможност ❤
~ * ~
LadyBug's Page 