Няма да ми омръзне и това е – никога няма да ми омръзне да чета Сара Дж. Маас! Човече, тази жена ти бърка в душата и завихря такива урагани от емоции, че буквално не можеш да дишаш след края на всяка нейна книга. Дори когато ти предлага кратки новели с на пръв поглед нищо забележително като развитие на действието. Но да си говорим за чувства, вътрешни демони и трудния път на възстановяването на мира след края на тежка война би могло да се окаже също толкова завладяващо четиво, както и всяко друго, наситено с екшън и разплитане на интриги. Или поне при Сара двете крайности са напълно равностойни.
„Двор от скреж и звездна светлина“ представлява преход между шеметното приключение на Фейра и Рисанд и следващите глави от историята на Двора на мечтите. Приятелите и семейството на Унищожителката на проклятия също заслужават по една разтърсваща любовна история преди да поемат към своя щастлив безсмъртен безкрай. И нещо ми подсказва, че ще получат именно това – съкрушителни романтични трепети, преминаване през невъзможното, за да спечелят любовта на другарчето, и много, много, мноооооого страст. Защото където има дим, има и много, много, мноооооого огън.
Тази кратка новела служи също така да покаже какво остава за победителите в един военен сблъсък. И гледката не е никак розова, повярвайте ми – освен с външните черти на разрухата, героите ни трябва да се справят и с емоционалните белези, които ще останат дълго след като светът е забравил за случилото се. Но в един свят на безсмъртни елфи едва ли забравата е нещо, което лесно се постига, колкото и време да изтече. Тази малка книжка бе може би по-наситена и по-изразителна в чувствата, които засягаше, защото въпреки кратките си глави, всяка една от тях успяваше да ме трогне до сълзи и да свие твърда буца от сурови емоции в гърлото ми. Което, разбира се, ме накара да заобичам „Двор от скреж и звездна светлина“ още повече. Ако такова нещо дори е възможно…
Прекрасно продължение на една епична сага и още по-чудесен антракт към предстоящото в ръцете на Маас. Трябва да призная, че именно историята, която ни готви като главна четвърта книга, ме интригуваше най-силно след тази на самите Фейра и Рисанд (ама моля ви се, Рисанд!!!). Мога само да си представя какъв смях, гняв и изпепеляващи страсти ще хвърчат измежду страниците. А колкото до тази новела – ако сте верни фенове на Маас, дори няма да се двоумите да я прочетете. В противен случай просто не сте фенове на Маас. А в такъв случай – какви хора сте вие?!…
Шегувам се, разбира се. Или пък не…
Сърдечни благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност! ❤
~ * ~
LadyBug's Page 
Харесвам стила на писане на Сара Маас, но тази новела не служи за нищо повече от това да докара още пари на авторката. Прочетох я заради отзивите. Някой добри, други лоши и исках да знам. Беше грешка. Още 3-тата част на поредицата за дворовете, която беше меко казано – не на ниво, си казах че няма да продължа с серията. Прочита на новелата бе кошмар. Само загубено време. След “толкова голяма и ужасна война” очакваме че се възстановяват или поне са в някакъв шок, но не. Героите щедро пръскат пари за себе, като отделят разбира се малко и за “бедните”. Проблеми с ходенето до тоалетна, оплакването от “голямото богатство” и скуката. Не знам какво можеш да харесаш в новелата.
ХаресвамХаресвам
Ами каквото съм харесала, съм го описала в ревюто. Всеки възприема историята и героите по различен начин и в това няма нищо лошо. Съжалявам, че при теб не се е изградила по-дълбока връзка с персонажите, но за мен това са едни многопластови и колоритни герои, чиято съдба ме вълнува под каквато и форма да е представена. Дори и като преходна новела за изкарване на повече пари 🙂
ХаресвамХаресвам