Светът като поле за жътва в „Косачи“-те на Шустърман

Дори не знам от къде да започна. Може би с най-простичкия и показателен факт за качеството на историята – прочетох я за един уикенд. Отгърнах първите страници и съвсем забравих тривиалните природни нужди като глад, сън и, хм, хигиена. Добре де, изкъпах се! И очевидно съм яла и спала. Но разбирате на къде бия.

Светът на Шустърман е уникален и толкова прецизно изграден, така фантастично реален, че просто няма как да не е истински. Всичко, описано от автора, е напълно възможен сценарий за бъдещото развитие на човечеството. И за първи път получаваме вариант, в който животът изглежда като рай – спокоен, хармоничен, идиличен. Няма глад, няма мизерия, няма бедност и болести, няма престъпления. Няма войни. Няма смърт. И все пак смъртта дебне зад всеки ъгъл.

В свят на пренасищане на човешките потребности, свят, управляван от изкуствен интелект – Бурята – разполагащ с безгранична база от данни и с достъп до личната информация на всеки един жител по света, в този свят е възможно никога да не умреш. Е, инциденти се случват, но хората биват възстановявани за броени дни и изпращани обратно в света като чисто нови. Подмладяване, контролиране на нервните усещания, на емоциите, на физическите нужди – всичко това е възможно и е на една ръка разстояние. Всеки може да си го позволи. Единственото, което Бурята не може да разреши, е непрекъснато нарастващото население на планетата. Пътуването в космоса е все още блян, така че какво ни остава?

Форума на Косачите. Независима от Бурята институция, нагърбена с тежката задача да контролира човешкия прираст по света. Единствените хора, упълномощени да прибират на случаен принцип част от населението. О, нека си го наречем с истинските имена – легални убийци, които безнаказано елиминират напълно непознати хора от улицата. Звучи ужасно, нали? Е, може и да попресилих малко нещата, но в основата си работата на Косачите не е никак лека и особено никак приятна. И в голяма част от случаите е тежка и кървава задача.

И ето къде дойде най-интересното за мен – да, светът на Шустърман е прекрасна утопия, в която всеки би поискал да заживее. А и шансът да бъдеш избран за Прибиране е под един процент. Останалите 99 ти гарантират безсмъртие. Задоволени нужди. Шанс да усвоиш световните познания, които са на една Буря разстояние. А Бурята е навсякъде. Само че… дали всичко е така перфектно? Дали все пак единствената незаличена болест от този идеален свят няма да се окаже и фаталният му край? Говоря, разбира се, за вируса, наречен човешка природа. Защото да си Косач изисква много повече от умело боравене с оръжията на смъртта.

Изискват се вътрешни качеста като морал, силна емпатия и чувство за отговорност. Изискват се сърце и душа, от които да жертваш по късче всеки път, когато отнемаш безвъзвратно човешки живот. Изисква се непоклатима психика, която да устои на ударите на вината и себеомразата заради това, което представлява работата ти. Защото само тези, които не желаят да станат Косачи, са и единствените годни за изпълнение на тази служба.

Но човешката природа си нози зрънцето зло дори и в райските облаци и ето къде заварваме участниците в тази история – насред хаоса от корупция и вътрешно разцепление сред Косачите. Моралните устои на тази така благородна институция все по-силно започват да се клатят под напора на новото поколение Косачи и техните арогантни и крайни вярвания за божествената си позиция сред населението на планетата. Но когато държиш смъртта в ръцете си, предполагам е само въпрос на време властта да размъти ума ти.

Само че и хората по света не предлагат кой знае какви силни аргументи в своя защита. Защото колкото и перфектен и лек живот да си живеят, безсмъртието, еднаквостта на деня, липсата на развитие докарват човек до едно апатично и безволево състояние, където вече нищо не го вълнува, нищо не го мотивира и нищо не представлява интерес за него. Хората изпадат във вегетативно състояние, като житни класове, готови да бъдат покосени в зенита на слънцето.

Единствено логичният ум на изкуствения интелект успява да види отвъд маската на постморталния свят на човеците и да предвиди катастрофата, която се задава. Бурята, заедно с двамата ни главни персонажа, ще поставят началото на революционно течение в средите на Косачите, което, ако всички си изиграят картите правилно, ще доведе до истинска утопия на планетата Земя. Или до кошмарна дистопия.

Напоследък все попадам на четива, които предизвикват ума ми с философските си тези и шарени възгледи над заобикалящия ни свят. „Косачи“ определено не се цепи от колектива и именно това ме привлече най-силно в сюжета – заплетените драми и конспирации в основната линия заедно с извадките от дневниците на установили се Косачи, дневници, съдържащи най-съкровените им мисли и размисли над професията, която упражняват. На пръв поглед всеки си има отредено място в този нов световен модел на безсмъртие. Всеки е щастлив. Всеки е със задоволени нужди. Уви, основите на този идеал са започнали бавно, но безусловно да гният под напора на собствената си тежест. Застоят на човешката раса може да се окаже нейният крах, ако не се вземат мерки на време. Въпросът е към каква промяна да се стремят революционерите.

Изключително приятно ми беше да прочета началото на историята „Дъгата на косата“. Тази книга подхрани огъня в мен за още книжни приключения. Крайно интригуваща, обсебваща, оригинална и предизвикателна, „Косачи“ определено ще се нареди във вашия топ 10 за годината. За сега не ми остава друго, освен кротко (или пък не чак толкова кротко) да чакам издаването на продължението и да поднеса най-големите си и искрени благодарности към издателство Orange Books за предоставената възможност! ❤

~ * ~