Философията зад любовта във „Всеки ден“

„Всеки ден различно тяло. Всеки ден различен живот. Всеки ден влюбено в същото момиче.“

Звучи невероятно, нали? Някак твърде сюрреалистично дори за фентъзи почитател? Дали? Или пък всъщност една нетолкова добре прикрита философия за това как обвивката наистина няма никакво значение за характера и душата на човека отдолу. Ето как аз видях историята във „Всеки ден“ – не толкова като неразрешима любовна драма, макар и романтиката да си имаше своите силни страни, колкото като малък наръчник за това колко различни и колко еднакви всъщност сме всички ние, стига само да проявим търпение, толерантност и разбиране един към друг. Понятия като момиче и момче, дебел и слаб, черен или бял, губят своя смисъл пред тежките душевни състояния, които никой не съзира, просто защото нямат (видим) физически белег. Състояния като маниакална депресия, липса на достойнство и реална самооценка, зависимости и саморазрушително поведение в резултат на чувство за вина и незначителност на този свят. Кое в действителност е по-важното – външният вид или душата зад обвивката? Вярвам, че до края на пътешествието на А в този роман всеки читател ще си е отговорил сам за себе си на този въпрос.

Със сигурност много ми хареса и останах дълбоко впечатлена от разсъдъка на А. Как сам бе изградил чувство на чест, справедливост, усещане за добро и зло, морален кодекс. И ги спазваше неотлъчно каквото и да се случеше в повествованието. Е, човешко е да се греши и А го прави не един и два пъти, но именно това го доближава толкова близо до нормалността, за която така отчаяно копнее да изживее до края на дните си. Уви, съдбата му е друга – всеки ден да се буди в ново, непознато за него тяло, без оглед на физическите белези на „носителя“. Така А получава възможността да погледне през хиляди различни чифта очи и да види как един и същи свят може да бъде толкова погрешно тълкуван именно заради тези очи, които го гледат. Но това, хм, момче, се учи бързо и безпроблемно установява една универсална истина, а именно че просто няма значение. Днес си момче, утре – момиче, днес си красив, утре – грозен, днес си атлетичен и разполагаш с всичките си сетива, утре си ограничен от физически „недъг“ или пък тежиш 150 килограма. Любовта обаче остава същата. Копнежът, страстта – те не се променят. Липсата на любимия, самотата – да, все така болят еднакво във всяко едно тяло. Всички желания, мечти, стремежи, мисли и разсъждения, всичко онова, което реално определя характера и същността на човек – то се запазва във всяка следваща „обвивка“. И мисля, че това е най-ценният урок, който можем да научим от А и неговата история.

„Не разбирам защо при 98 процента прилика между нас, човечеството е решило да насочва вниманието си към двата процента разлики. Повечето от конфликтите се дължат именно на това, че хората се дразнят и от най-елементарното нещо, което е различно от самите тях.“

Започнах да чета книгата без никакви очаквания, без дори да погледна под какъв жанр я класифицират. И просто философията в нея ме грабна на мига. Любовната сюжетна линия, която признавам е реално движещата сила на наратива, някак за мен остана на заден план. Със сигурност съпреживях емоционалните терзания на А, но честно казано не се впечатлих от Рианън толкова, че да викам за нейния отбор. Може би е права да се резервира и да се впечатлява от различния външен вид на А всеки ден – все пак тя едва сега навлиза в неговия свят, този необясним феномен е напълно ново изживяване за нея. И толкова нереално. И все пак откровено й се дразнех, когато показваше явната си неприязън и страхът си от това, която представлява животът на А. Но пък краят на книгата и мен ме хвана силно за гърлото и още по-високо издигна в очите ми благородството на главния герой.

Много ми се иска да видим продължението на историята на български език, защото в тази книга освен романтика и философия, Левитан успява да вкара и мистериозен фентъзи елемент, който още повече подразни любопитството ми. Какво всъщност представлява А? Може ли все пак да управлява съдбата си? Има ли надежда за любовта им с Рианън? Толкова много въпроси, толкова много теми за размисъл. Наистина впечатляваща книга!

Искрени благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност! ❤