„но ако кръвта
във вените ти тече във вените
на някой друг,ти никога не би желал
да я видиш извън
тях.“
Встъпителни думи? Или може би финално заключение? Истината е, че ми е адски трудно да дам крайна оценка на тази книга. Главно заради стихотворната структура на текста без и едничка рима, което мен лично ужасно много ме дразни. Но като оставим това на страна, желаният ефект от думите на автора определено е постигнат, предвид колко лесно и гладко се чете историята и колко силно може да въздейства тя на читателя в определени моменти.
Философия, морал и етика, добро и зло, причина и следствие, действие. Бездействие? Правила. И един асансьор. Тъга. И разум. Кое ще избереш?
Главният герой на тази история е Уил. По-големият брат на Уил – Шон – е застрелян. И убит. А сега Уил има мисия – да отмъсти. Защото такива са правилата. Защото така диктува животът на улицата. Но пътят надолу е наистина дълъг, когато кръвта ти се бунтува, когато съществото ти е добро, когато сърцето е ранено, но умът все още работи трезво. Когато искаш да стреляш, но ръката ти трепери. Пътят надолу е дълъг, особено дълъг, и тежък, и трънлив, и кървав. И не води до нищо добро. Особено щом призраците от собственото ти минало решат да те навестят, за да ти го припомнят. Въпросът е – ще ги послушаш ли?
Уил има осем етажа, за да реши съдбата си. Дали ще повярвате на неговата история, дали ще го осъдите или ще го подкрепите, дали ще поискате да сте му приятели или пък няма да поискате да сте му приятели – това зависи изцяло от вас. Историята е каквато е. Без извинения. Без излишни украси. Без начало, среда и край. Неговите думи и вашите изводи. Готови ли сте да слезете до долу?
Без да навлизам в излишна дълбочина, която само ще развали удоволствието ви от книгата, ще завършва със следното – „Дългият път надолу“ е нещо ново и нетипично за българския читател, което ще предизвика въображението ви, ще изпита търпението ви и ще ви преведе през дълбоки теми за размисъл, които може да останат с вас дълго, след като се отгърнали и последната страница. Но приключението си заслужава. Аз лично ви го препоръчвам. Изборът обаче е изцяло ваш.
Благодаря сърдечно на издателство Егмонт за предоставената възможност!
~ * ~