Отново подходих погрешно към тази авторка. Нека обясня – имах някаква представа, изградена от анотацията и корицата на книгата, и това беше тотална грешка, защото Донъли има свой уникален начин на предаване на случилото се, който всеки път е коренно различен от предходния. Не ме разбирайте погрешно – това е хубаво, това е много хубаво дори! Обичам, когато историята ме изненадва, когато буквално не знам какво ще се случи след две страници и когато всяка глава завършва така, че да искаш, не – да изпитваш изгаряща нужда да прочетеш следващата. Революция е точно такава книга. Тя е и книга, която напълно си отговаря на името – ставаме свидетели на две революции, едната истинска и ужасяваща и толкова грозна в основата си, че идеалите, подтикнали към избухването й, отдавна са забравени от бунтуващите се; а другата е човешка, случваща се вътре в душата и сърцето на едно младо момиче, изгубило пътя и надеждата си, изгубило желанието си за живот. И докато историята на Френската революция е вече написана и подпечатана, то тази на Анди тепърва започва, а съчетанието на двете не би могло да доведе до по-добър резултат.
Анди е богаташка щерка, изтръпнала към лукса и парите, но и към света около нея, давейки се в собствената си глава от непреодолима мъка по загиналото си малко братче. Майка й е луда, а баща й е избягал, както самата тя описва семейството си. Единствената й утеха са музиката и шишенце болкоуспокояващи, с които обича да прекалява от време на време. И когато мъката и отчаянието започват да взимат все по-голям превес, Анди заминава за Париж, където преоткрива истината за любимия си композитор, запознава се с невероятен млад мъж, който я разбира до последната нота, и открива малък дневник, проследяващ събитията от Френската революция през погледа на един обикновен гражданин. Всичко това придава нов смисъл на живота на Анди и тя намира сили в себе си да погледне отвъд тъгата и загубата, да вдигне глава и да поеме глътка свеж въздух, да пожелае да живее отново.
Като споменах дневника на един обикновен гражданин, се изказах доста лаконично, защото Александрин Паради е всичко друго, но не и обикновено момиче. Тя знае това, кралското семейство знаят това и херцогът на Орлеан знае това. Всеки се опитва да извлече полза от това даровито момиче, дори самата Александрин има амбициите да стане велика актриса. Но съдбата е предопределила друг път, по който да върви младата парижанка. Играейки различни роли, Алекс става свидетел на задколисните машинации, довели до избухването на революцията, вижда в какво се превръщат слепите идеали на бунтуващите се, върви по кървавите улици на Париж и прониква в най-простата истина – че всеки се е родил с определена роля в този живот и когато някой се опита да вземе нещо, което не му принадлежи, невинни животи плащат за това. Но най-вече Алекс открива една революция и в своето сърце – опознавайки Лиу-Шарл, дофинът на Франция, тя обиква малкото момче и рискува живота си, за да му даде миг светлина в изпълненото му с ужаси и болка самотно съществуване. Но историята, както стана дума вече, е отдавна написана и нищо не може да промени миналото. В това се убеждава и самата Анди, когато по някакво чудо се озовава за няколко дни в далечната 1795 година. Приела разказа на Александрин присърце, Анди довършва нейното храбро дело със сетни сили само, за да открие, че отново се е върнала в настоящето, в ръцете на любимия си.
Книгата завършва с един сравнително щастлив край, който ни показва една душевно по-стабилна и далеч по-влюбена в живота Анди Алпърс, готова да помага на другите и свободна да следва музикалните си мечти. И благодарение на нея разказът на Александрин достига до по-голяма аудитория, точно каквото е и желанието на момичето от миналото. За да ни покаже истината, за да ни научи на състрадание и за да запомним, че „историята е измислица“ и нищо никога не е такова, каквато… е написано.
Този глупав и жесток свят продължава да се върти.
Но аз не съм такава.
Аз не съм.
~ * ~
LadyBug's Page 