„Северно сияние“ – първата звезда на Донъли

Доколкото разбирам това е първият самостоятелен роман на авторката и не мисля, че би могла да се справи по-добре! След като първо се запознах с творчеството й чрез Сага за вода и огън, Северно сияние беше като да се потопиш в ледено студена вода насред зноен летен ден – освежаващо, но и толкова шокиращо различно от това, с което сте свикнали. Лично аз не съм фен на историческите романи, главно заради прекалената ограниченост в мисленето на хората, старите порядките, отживелите традиции, които често водят до нещастие, вместо благоденствие. И разбира се, в този роман се сблъскваме със закостенялото мислене, че мястото на жената е само в кухнята и спалнята, тя няма право да изкарва собствени пари, а съпругът й има всякакви права над живота и съдбата й. Още повече, че посещаването на училище, четенето на книги, личните мечти и желания са силно пренебрегвани за сметка на тези на мъжа. Сблъскваме се и с все още незатихналия расизъм към чернокожите хора в Америка. Изобщо тази книга има всичко необходимо, за да събуди феминистката в мен. На моменти ми се искаше дори да вляза вътре и да удуша някои от героите – толкова влудяващо дразнещи бяха в своята ограниченост и късоглед мироглед. И да – визирам Ройъл!

И все пак историята беше също така пленителна, разтърсваща оковите на миналото и много поучителна. Няма как четейки да не се замислим колко далеч сме стигнали в днешно време в борбата си за равноправие и единство и как едновременно с това сме все още толкова изостанали във възприятието си за околните.

Мати Гоуки е момиче, толкова влюбено в книгите и така копнеещо да излезе извън границите на собствения си живот, че се бори с всички сили да постигне мечтите си, но при все това на всяка стъпка бива спъвана от най-близките си хора. Докато накрая писмата на една непозната и злощастния край на нейната история не подтикват Мати да бъде дръзка, да среже рязко всякакви връзки с минало и настояще и да побегне към неизвестното бъдеще, което обаче й предлага толкова много възможности за лично развитие.

Хареса ми начина на разказ – като че ли имахме две паралелни истории, развиващи се през шест месеца, но постепенно времевата разлика се стопяваше, а също така се появи и трета сюжетна линия – тази на Грейс Браун. Всяко парченце от този пъзел е необходимо, за да може да се сглоби крайната картина и да разберем в дълбочина решението на Мати да напусне родния си град. Което разбира се не е никак лесно и леко за объркана й душа, разкъсвана между налаганите й цял живот ограничения и неукротимия трепет на сърцето за повече – повече знания, повече приключения, повече живот извън познатите й граници.

Предполагам всеки вижда различна страна от тази история – за мен лично беше закостенялото мислене и ограничеността над волята на нежния пол. Повечето читатели може да видят и мистерията около смъртта на Грейс Браун, типичните женски интриги, честата липса на истинска любов в тогавашните бракове, ежедневните борби за оцеляване на населението… но аз виждах единствено червено всеки път, когато желанията и мечтите на Мати бяха потъпквани в калта, всеки път, когато несправедливото отношение към малцинството в обществото взимаше превес, и всеки път, когато проклетият Ройъл си отвореше устата. Сега с равни дози страх и нетърпение искам да прочета и другите самостоятелни романи на авторката, които, както разбирам, всичките са исторически. Предвиждам още опъване на нервите, но и вярвам, че всичко ще си заслужава, когато накрая сглобиш една красива и неповторима история. Та в заключение – Дженифър Донъли е изключението, което съм готова да направя за историческите романи!

~ * ~