„Един от нас лъже“. Но кой?

Тийнейджърите са психопати. Сега като се замисля, това е един напълно логичен извод от историята. Имаме четирима представителя на коренно различни социални групи, които обаче са обвързани по неволя на съдбата от нещо мрачно и зловещо, а именно убийството на техен съученик. Както и от факта, че всеки от тях крие тайни, до които не иска да допусне външния свят. И като знаеш, че всички около теб лъжат, как тогава да повярваш дори в себе си? И до къде си готов да стигнеш, за да попречиш на истината да излезе на яве? Както вече казах – тийнейджърите са психопати, хораа.

Заглавието „One of us is lying“ ме впечатли още с излизането си на пазара през 2017та година. Но така и не успях да се организирам за тази книга. И ето че от Егмонт решават да издадат тази оплетена и толкова шантава история. Е, как да не я излапа човек с кориците само за ден?! Историята между тези страници е всичко, което заглавието ни обещава, че и отвъд – мистериозна, интригуваща, заплетена, драматична и леко психарска дори. История, която ни показва какво се случва, когато деца на прага на зрелостта са подложени на психически натиск от обществото, семейството и околната си среда. Когато са принудени да се оправят с живота сами. Когато трябва да пораснат преждевременно без ясна представа за добро и зло, за правилно и грешно. Когато искат от живота твърде много и то на момента.

Ето какво трябва да знаете за тази книга:

1. Героите са млади, безгрижни тийнейджъри на прага да получат всичко, за което са се борили през гимназиалните си години, когато техният, така да го кажем най-омразен, съученик умира пред очите им. И кой мислите отнася вината? Със сигурност не и фъстъченото масло, проклето да е.
2. Всеки крие тайни. А Саймън Келехер живее с мисията да разобличи всяка една скрита подробност за своите съученици. Но дали няма да стигне твърде далеч и да си навлече нечий смъртоносен гняв?
3. Ходът на разследването ще преобърне живота на нашите герои из основи. Как всеки от тях ще посрещне трудностите е показател единствено за вътрешната им сила и борбеност. Или за липсата на такива.
4. Един от тях лъже. Но кой?

Отличничката, красавицата, престъпникът, спортистът и аутсайдерът – когато маската на всеки един от тях се свлече на пода, грозната истина отдолу или ще ги освободи, или ще ги пороби завинаги. Всичко зависи от тях самите. Но каквото е отблъскващо отвън, невинаги е зло и отвътре. Както и това, което е бляскаво и добронамерено на пръв поглед, не винаги се оказва с добра душа под повърхността. Отърсването от лъжите и потайността обаче изисква време, с което не всички от персонажите на Макменъс разполагат. Как ли ще приключи целият този фарс в края на краищата? Наблюдавайте внимателно и може да разрешите загадката…

Всичко й беше много хубаво на тази книга – безскрупулността и жестоката битка за популярност сред подрастващите, интригите в гимназията, трепетите на първата любов, ефектът от социалния натиск, последиците от нездравословната семейна среда или пък липсата на родителска загриженост и надзор – всички тези и още много други популярни в young adult литературата обществени проблеми са разгледани тук. Макар ролята им да е по-скоро като косвен причинител, те все пак рисуват една ясна картина на изгнилите основи на съвременните обществени идеали. Хареса ми сатиричният тон на повествованието, който биваше разнообразяван тук-таме с клиширан положителен развой на събитията. Така атмосферата на книгата действително наподобява сериалът „Малки сладки лъжкини“ и също като него оставя читателя задъхан и с изцъклен поглед при всяка разкрита улика за убийството на Саймън.

Обаче – защото, нали, съм страшно компетентния критик – три неща не ми харесаха на фона на целия драматизъм на историята. Не бяха достатъчно дразнещи, та да ми развалят цялостното удоволствие от четенето, но и бяха достатъчно осезаеми препъни камъни, та да не ми позволят да дам пълни 5 звезди като крайна оценка на сюжета. И така, започвам. А, да, считайте следващите редове за изпълнени със спойлери. Та – номер едно: защо Ади, на фона на цялостното си личностно израстване след тежкото падане от върха, реши да се държи като типичната празноглава русокоска в сюблимния момент?! Номер две: психарската постъпка на Джейк в края на историята бе напълно в стил „Момичето от влака“. Ама напълно, Макменъс! Номер три: Нейт. Окей, разбирам, че трябваше да има някакви последици от неправомерния арест, но, за Бога!, трябваше ли да бъдат такова клише?!… Съжалявам за възклицателните, имам навика да се вживявам в историите твърде много. Може би дори повече от нормалното. Ноо, хъм, не това е важното в случая.

„Един от нас лъже“ е история, в която не всичко е такова, каквото изглежда. И всичко е такова, каквото не е. Обърках ли ви? Спокойно. Нужно ви е само да запомните, че всички живеем в стъклени къщи – замислете се преди да хвърлите камък по някого следващия път.

Сърдечни благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност ❤

~ * ~