19 години по-късно момчето, което оживя се завръща в сърцата ни с нова и доста нестандартна история. Необикновеността й се изразява предимно в стила на текста – това е пиеса, главно пълна с диалози, което прави четенето бързо, гладко и неусетно. На моменти обаче ми се искаше да получа повече от историята, така че ако все пак Роулинг бе написала пълнокръвна книга хич нямаше да й се разсърдя. Така обаче „Прокълнатото дете“ прилича повече на одобрен от Джоан фенфикшън. Малко ми беше трудно да си представя как точно са изиграли на театрална сцена частта с магиите и всичко вълшебно в сценария, но като цяло хрумката на Тифани и Торн представлява доста интригуващ и пленителен поглед над живота на любимите ни герои деветнайсет години по-късно. Със сигурност си мисля, че ако се филмира би се получил също толкова добър филм като „Фантастични животни и къде да ги намерим“ 🙂
Хари и компания са вече пораснали, отговорни възрастни със работа, деца и задължения, които дори магьосници като тях не могат да избегнат в живота. И също като нас мъгълите се опитват да се справят с призраците от миналото и с обърканите пътища на настоящето. Да видим едни улегнали Хари, Рон и Хърмаяни е доста любопитна възможност защото хем до някъде са си същите шемети, хем са и тези нови, сериозни, леко побелели личности, които на моменти е малко трудно да възприемем. Израснали сме с техните приключения и неволи, но сега, когато трябва да стоят отстрани и да наблюдават същото поведение от страна на собствените си деца, е меко казано откачен парадокс. Но и донякъде крайно комичен такъв. И все пак Хари си е Хари – самоотвержен, жертвоготовен, безкрайно отдаден на любимите хора, но и импулсивен, объркан и склонен към прибързани заключения; Рон е все така забавен и лекомислен, и влюбен до уши в жена си; а Хърмаяни – е, тя си е Хърмаяни, честно казано това момиче си беше завършена личност още от първия ден в Хогуортс.
Макар сценарият да се върти по равни части около всички герои, все пак именно наследниците на Драко Малфой и Хари Потър са тези, които забъркват най-големите каши и които в крайна сметка връщат нещата обратно по местата им. Наследството на известен родител понякога може да се окаже твърде тежък товар за едно дете, а когато призраците от миналото се материализират под най-неочаквани форми, то може да сте сигурни, че нищо няма да се развие според плановете и на двете враждуващи страни. Което пък ни гарантира едно шеметно приключение.
Приятна изненада за мен бяха образите на Малфой и един възроден за миг герой, който всички обичат, а аз така и не разбирам тази безусловна подкрепа, която получава от читателите. Говоря за Сивиръс Снейп. Драко, макар и все така язвителен и арогантен, показва, че има сърце и това сърце е крайно ранимо и непохватно в тънкото изкуство на любовта. И все пак в решаващия момент оказва подкрепа на Хари и компания, а това повече от всичко показва колко различни можеха да бъдат отношенията им в детството, ако обстоятелствата бяха съвсем други. Снейп пък показва една своя версия, която лесно би могла да бъде истина, ако само се бяхме отървали от Дъмбълдор още в началото на поредицата. Колкото повече се замислям по въпроса, толкова повече осъзнавам, че старият директор на Хогуортс повече пъти бе пречка, отколкото спасение в мисиите на Хари. А на Снейп очевидно му е било нужно време и липса на водач, за да се вземе в ръце и да се превърне в онзи смел и самоотвержен герой, за какъвто ви се ще да вярвате, че вече е 😋😇
Определно „Прокълнатото дете“ е доста нестандартна и дори противоречаща си на моменти история, дори и за света на познатите ни магьосници. Но това не я прави по-малко интересна и изпълнена с напрежение, геройства и стари познайници. Все пак й дадох 4 от 5 звезди, защото смятам, че ако беше развита като нормална, пълнокръвна осма книга от поредицата резултатите щяха да са дори още по-високи. Но пък това е Хари, а него няма как да не го обичаме, независимо под каква форма ни е представен в литературата. Е, ако от Холивуд все пак решат да ни снабдят с филм по сценария, аз ще съм една от първите с билет в ръка на премиерата по кината 🙂
~ * ~
LadyBug's Page 