„Кажи ми три неща“ за себе си 😉

Ето ви три неща, които трябва да знаете за тази книга:

• ще се научите да не обръщате внимание на малките букви в изреченията. искам да кажа, че знанията за всякакви граматични правила ще са в ущърб на вашето удоволствие от четенето на тази книга. ама сериозно!
• Ще обикнете Батман (ако още не сте)!
• Ще поискате и във вашия живот да се появи един електронен приятел, който да ви дава съвети, да е винаги насреща за утеха от лошия ден, и който дори не е нужно да виждате на живо. Но така ще копнеете да го видите всъщност!

Сигурно всеки читател ще извлече своите любими три неща от тази история, но ако трябва да сме честни, всичко в нея е просто пленително красиво. Да, тийнейджърска история е, но както винаги тийнейджърите се справят най-истински с ударите на живота и ако не можем да се поучим от техните грешки и неволи, то с пълна сила заслужаваме своите си лични. Освен това тази история поставя под лупата един доста съвременен въпрос – общуването чрез електроника или на живо. За Джеси, която като много млади хора изпитва затруднение да общува лице в лице, онлайн чатовете са глътка свеж въздух. Наистина, скрит зад екрана и клавиатурата, е много по-лесно да „бъдеш себе си“, макар и това себе си не винаги да е светла личност. По-лесно е да изразиш емоции и мисли, когато нямаш насреща чифт очи, които да те съдят или да ти се присмиват. Имаш само думи. А те, както знаем, са най-опасното оръжие на света.

Анонимният онлайн приятел на Джеси е решил да използва своите в нейна полза и то само след един бегъл поглед в училищния двор. Двамата, както се оказва, споделят обща болка, общи страхове и донякъде дори общи мечти. Както и общ мироглед над кошмара наречен гимназия. Разговорите, които водят, са едновременно забавни и трогателни, леки, но и задушевни. И докато постепенно разкриват личния свят на другия парче по парче (или три неща след три неща), двамата герои неусетно се влюбват именно в човека, който живее под повърхността – привлекателна или не. Затова определям историята като красива и нежна и много впечатляваща със своята простота. „Кажи ми три неща“ се чете на един дъх, неусетно прелиствайки сърцераздерателни сцени, неловки разговори, подмолни хулигани и искрен хумор, за да стигнем до затрогващ, но и страшно забавен край, който ще ви остави с въздишки от нежност, загледани в задната корица.

ще бъда искрен: обикновено не се интересувам от съдържанието на хорските глави. моята собствена ми създава достатъчно проблеми.

~ * ~