„Двор от крила и разруха“ – емоционално опустошителният финал на една епична история за любов, война и магия

„Кошмар“, обясних на Тамлин.
Но аз бях кошмарът.

Фейра е тук, за да сее разруха. Фейра е тук, за да отмъщава. Фейра е тук, за да бъде кошмара на всички нейни врагове. И, човече, колко добре се справя само с ролята на Велика господарка на Двора на Нощта! Веднага щом затворих „Двор от мъгла и ярост“ започнах да предвкусвам триумфа на Фейра над предателите в Двора на Пролетта и определено не бях разочарована от майсторството, с което героинята изигра картите си зад вражеската линия. С всяка следваща стъпка, с всеки следващ прочетен ред усещах адреналина от двойните й игри в собствените си вени, усещах яростта и негодуванието й срещу все така закостенелия Тамлин, усещах трепета, с който очакваше предстоящото прибиране у дома. А срещата й с Рисанд и компания беше повече от наелектризираща, беше спираща дъха. И бе едва върха на айсберга от чувства, който ще ви потопи под буйните води на тази история. Краят на историята на Фейра. Но не и на живота в Притиан.

„Май не бях родена със способността да прощавам. Не и за зверства, причинени на близките ми.“

Намираме Фейра точно там, където иска да бъде – в сърцето на Двора на пролетта, стабилно подкопавайки устоите му. Маас има уникалната способност да пресъздава коренно различни атмосфери във всеки от Дворовете на Притиан, както и коренно различни личности у самата Фейра. Тук, сред зелената и ароматна пролет на земите на Тамлин, Фейра се връща прекалено лесно и убедително в ролята си на пречупено, беззащитно същество, чийто глас трудно се чува над рева на господаря-звяр. Поредното доказателство за късогледството на Тамлин – дори не се и замисли да оспори очевидната непромяна у своята любима. Затова не е и учудващо, че времето, прекарано сред враговете й, приключва само след няколко кратки седмици, а когато успява да напусне тези така отровни за нея земи, подчинените на Тамлин вече гледат с други очи на своя Велик господар. Животът на Фейра в Двора на Пролетта приключва само след 100тина страници, за да може да даде ход на толкова много други действия, които ще ви оставят без дъх до последната страница.

В момента, в който героинята ни се отърсва от ролята, от старата си кожа, виждаме новоизградения воин, могъщия елф и непоколебимата Велика господарка на Двора на Нощта – виждаме силната личност, в която се превърна Фейра под опеката на невероятния й другар в предната книга. И макар съмненията, страховете и кошмарите все така да продължават да я преследват денем и нощем, Фейра не се предава и дава всичко от себе си, жертва мило и драго, и не скланя глава дори пред страшилищата в мрака, за да види един по-добър, обединен и oсвободен от заплахата на Хиберн нов свят на хора и елфи.

Много пъти в разгара на шеметните й приключения и напрегнатите действия в книгата буквално забравях да дишам, а сърцето ми не смогваше да изпомпа всичкия адреналин, който предизвиква четенето на тази история. Интригуваща и пленителна биха били слаби епитети за тази книга. Героите ни нямат ни миг покой, врагове и предатели дебнат от всяка страна, а съюзниците са по-скоро блян, отколкото реалност. Битки, воени стълкновения, вмъкване във вражески лагер, война, надпревара с все по-бързо изтичащо време – „Двор от крила и разруха“ представлява бесен маратон от първата до последната страница. Но нали Маас си е майстор разказвач, авторката бе успяла умело да вплете в историята още романтика и интимни моменти, скрепени приятелства и неподозирани съюзи, мрачни разкрития, шокиращи обрати и древни тайни. Или иначе казано Маас е забъркала ураган от емоции, като най-добрите е оставила за края на книгата. Така че, когато я приключите, хем да отваряте поредното пакетче с кърпички, хем да прегръщате книгата с умиление, хем безгласно (или пък с пълно гърло – защо да не?!) да крещите „Искам още!“.

Историята на Фейра достига своя апогей чрез смразяващите кръвта сцени от военните сблъсъци с Хиберн. Макар членовете на новото й семейство да са твърде запознати с жестокостта и безсмисленото насилие на войната, никой от тях не може да я подготви за ужаса и вцепенението, за кръвта, която така и не се отмива, за хилядите жертви, които трябва да паднат в името на свободата. И макар бъдещето да изглежда забулено в мрак и студ, макар враговете им да са винаги една крачка напред, макар отчаянието и безизходицата да стават все по-плътни спътници в живота на нашите герои, никой от тях не се предава, не сваля оръжието и не скланя глава пред нещастията, които като че ли нямат край. Но за да светят звездите ярко, мракът трябва да е тяхна вечна сянка. Така също и нашите героите трябва да бъдат пречупени и сломени, за да излязат победители и господари на собствения си живот.

„Войната щеше да остане с мен дълго след като приключеше, подобно на невидима рана, която навярно щеше да избледнее, но не и да изчезне напълно.
В името на дома ми обаче, на Притиан и човешките земи, и още много други…
Щях да почистя оръжията си, да отмия кръвта от кожата си…
И да се хвърля в бой отново и отново, и отново.“

Като изключим интензивността на битките и живописните кръвопролития в книгата, едни от най-запомнящите се и любими мои сцени ще си останат приземяванията на илирианските воини на твърда земя. Начинът, по който Маас описва земетръса, позата, крилете, тихата ярост и обещанието за бавна, мъчителна смърт в погледа на всеки един от тях, когато краката им се срещнат със солидна почва, е феноменален, толкова изящно изобразен чрез думите на авторката, че няма как да не усетите напрежението на сцената в такива моменти. Любимо, любимо чувство! И толкова лесно за ментално визуализиране!

Какво да ви кажа за героите – Фейра олицетворява силния дух на всяка пречупена душа. Рисанд… ох, искам да се омъжа за Рис, пък ако ще да трябва да се боря за това право с цяла хорда фенки 😁 Няма такъв мъж просто, нереално перфектен в своята неперфектност. Ако това изобщо има смисъл…

Тамлин си остава все същия задръстен Тамлин и дори действията му в края на книгата не могат да ме накарат да си променя мнението за него. Както не си промених и мнението за Лусиен – бива ли да си толкова безхарактерен мъж, бе момче?!

Касиан, Мор, Аз и Амрен бяха неизменно присъствие, всеки със своите си уникални черти, привички и неподозирани копнежи. Ново попълнение бяха задълбочените погледи над Неста и Илейн, особено над първата, която според мен преживя своеобразно израстване и се превърна в по-добър елф, отколкото бе човек. И двете сестри на Фейра крият неподозирани сили и елфически умения, които успяват да впрегнат навреме, за да допринесат за благополучието на тези около тях.

Като цяло обаче тази книга ми направи повече впечатление с интензивното си действие, с битките и интимните моменти между Рис и Фейра, отколкото с индивидуалното осветление над всеки един персонаж. Мисля, че героите бяха достатъчно дълбоко разгледани в предната книга, за да може сега да се допълнят само някои парчета от пъзела на техните характери и предимно да се насочи вниманието над войната в Притиан. Т.е. наблюдаваме една перфектна и гладка градация от добро към по-добро, към неизмеримо високо съвършенство. Скромно казано 🙂

Краят на книгата е уникален. Феноменален. Емоционален взрив за читателските ви сетива. Не знам по какъв друг начин да ви обесня цялото това струпване на герои, на непредвидени обрати, на нажежени сцени, на сълзи и радостен смях, на смразяващ страх и окрилени надежди. Маас е запазила най-силната си магия за последните страници, за да създаде един наистина достоен финал на историята на Фейра, като оставя в същото време една широко отворена врата към Притиан и света на елфите, така че все така да продължаваме да стоим на тръни в очакване на поредния й шедьовър. Добре изиграно, Маас. Добре изиграно!

„Щях да те чакам още петстотин години. Хиляда. И дори само толкова време да ни е отредено заедно… Чакането си е струвало.“

Мега огромни благодарности към издателство Егмонт по ред причини, започващи с това, че откриха и представиха на българския читател Сара и феноменалното й творчество, и стигащи (но не и приключващи!) с това, че бяха така добри да ми предоставят възможността да прочета книгата и на роден език! ❤

~ * ~