„Двор от рози и бодли“ – трънливият път към извисяването на едно храбро момиче

Поредният литературен шедьовър на Маас. Историята бе просто невероятна, макар и плътно следваща сюжета на „Красавицата и Звяра“. Разбира се, написана за големи деца, историята придобива съвсем нов облик – освен романтична, тя е още и леко мрачна, зловеща на моменти, скандална в други, и изпълнена с драматични обрати. Маас е успяла да представи блестящи и напълно реалистични четири различни свята – богатият живот на човеците, бедното и мизерно съществуване на злочестите хора, мирният и красив свят на добрите елфи и мрачните селения на Амаранта – злата кралица на елфите. Всеки свят е толкова живописно представен, че читателят не усеща прехода от единия към другия и буквално бива погълнат от поредното приключение в живота на Фейра. Постоянната динамика в действието също спомага за бързия и увлекателен прочит на книгата. А героите, макар и магични, носят толкова истински човешки черти, че позволяват на читателя почти физически да се докосне до тяхната същност. Да ги опознае, да вникне в мотивите им, да ги обикне или намрази, да предвиди дори поведението им. Да стане част от този свят така, както световете на Маас стават част от нас завинаги.

Фейра е човешко момиче, изпълнено със страх и омраза към елфите, продиктувани от ужасните легенди, които се носят за магичните й съседи. Но тя е и единственият човек, способен да изхранва и поддържа семейството си живо. Затова въпреки студа, страха, несгодите и собствената си неграмотност, тя се изправя сама срещу проблемите в живота и намира начин да ги пребори. Така успява да оцелее в мизерията и бедността, така успява да плени сърцето на великия звяр Тамлин, така успява и да победи злата и отмъстителна Амаранта и да си спечели уважението на висшите елфи от всичките седем двора. И макар сърцето и душата й да не излизат съвсем невредими от битките, силният й дух я запазва горда и неслонима пред лицето на врага.

Тамлин е типичният звяр от приказките – груб и недодялан, тромав в ухажването и първичен в изразяването на чувствата си. Но с добро и голямо сърце, сърце способно да даде любов на най-неочакваните места. Лоялен и свиреп в защитата на своите приятели и поданици, Висшият елф на Двора на пролетта е всичко, от което Фейра трябва да се страхува и пази, но и всичко, което я привлича с магнетична сила в този опасен и изпълнен с тайни свят. Ето защо очаквах по-усилена борба от Тамлин за живота на Фейра, когато бе нападната от Амаранта. Вместо това Рисанд бе елфът, който пое защитата на човешкото момиче в свои ръце. Освен това безпомощността, в която изпадаше Тамлин пред Амаранта и Рисанд, направо ме отблъскваше на моменти – сякаш великият господар се превръщаше в съвсем друга личност и всички храбри и горди негови черти просто изчезваха. Не ми харесваше как безропотно изпълняваше нарежданията им, все едно е тяхна марионетка. Това му поведение беше в пълен контраст с образа му като цяло, но пък подсилваше отрицателното възприемане на кралицата и нейната „държанка“.

И така стигаме до образите на Люсиен и Рисанд – и двамата много противоречиви за мен, и двамата с прекалено странно отношение и държание към Фейра. Това на Люсиен е изцяло продиктувано от лоялността му към Великия господар на пролетта. Готов е да даде живота си за Фейра и я защитава ревностно, но сам признава, че я мрази, че би се поколебал при спасяването й, а и често я обижда – волно или не. Рисанд очевидно крие някаква привързаност към човешкото момиче, но как и защо е възникнало това топло чувство остава загадка. Задкулисните му игри и интриги ме объркват дори още повече. Самият той е причина за много от нещастията, но и триумфите на Фейра; използва я и я унижава, а в следващия миг се хвърля в люта битка за живота й. Ще ми е интересно да науча повече за миналото и мотивите му, за самия него; да наблюдавам развитието на образа му, надявам се в положителна насока.

Амаранта е върховното зло – подмолна и отмъстителна, жестока и изпълнена с омраза, лукава – дори в лицето на поражението не се отказва от желанието си за мъст. Желание на стотици години. След като сама завзема властта над цял един континент и ограбва магията на всички Велики господари, Амаранта наказва несправедливо Двора на пролетта, проклинайки ги с невъзможна на пръв поглед задача. Но любовта успява да процъфти дори сред отровни бодли. Амаранта получава заслужен край, но не и преди да нанесе сериозна вреда на духа на Фейра и приятелите й. Злото пуска дълги пипала и последиците от действията на Амаранта тепърва ще проличат в живота на елфи и хора. Битката на Фейра с мрака съвсем не е към своя край.

В цялата история не ми хареса отношението на елфите към Фейра – изкараха я глупава и нищожна понеже не успя да разбере за проклятието на време и не успяваше да смогва с различните правила на елфическия свят. Според мен глупаво бе да очакват от някой, който не познава нито културата, нито историята на елфите, да разкрие тайна от вътрешния кръг на висшите елфи, докато всички наоколо я затрупват с купища лъжи. Арогантността и високомерието на елфите над „неграмотното“, „нищожно“ човешко момиче граничеше с жестокостта, особено имайки предвид какви чудеса извърши Фейра за елфическия народ, разполагайки с ограничени познания и средства за действие, и още по-ограничен брой съюзници. До последния си дъх Фейра се бори с предразсъдъците, несправедливото отношение, неприязънта и жестокостта на елфите, за да докаже – на себе си и на тях – че заслужава мястото си до Великия господар на пролетта и новия си живот в елфическия свят. За да докаже, че просто заслужава да живее. В двор от рози и бодли.

~ * ~