Изживейте незабравими „Греховни нощи“ сред пясъците на Сахара

Има нещо красиво в пустинята, една романтика, която може да се намери единствено сред пясъците на нашата планета. И книгите на тази тематика винаги са ми били слабост – ето защо „Дете на пустинята“, „Въглен в пепелта“ и „Гневът и зората“ са ми така близки на сърцето. И още много други истории, до които съм се докоснала и които включват необятната красота на Сахара и Близкия изток. А когато сред пясъците се заражда една невъзможна любов, то просто ме пишете пътник, защото направо се разтапям от удоволствие да чета такива романи. „Греховни нощи“, макар и класика от миналото, е един наистина невероятно изплетен роман, който включва не само романтични интриги, но и поглед над живота на колонизираните страни от Третия свят, които искат да вземат най-доброто от цивилизацията, но и да бъдат самостоятелни и независими единици. Каквото е и правото на всеки един човек на тази земя без оглед на раса, цвят на кожата или пък вероизповедание. Ани Виванти е успяла не само да ни въвлече в една сложна любовна ситуация, но и да покаже жестокостта на английските колонизатори, които нахлуват в една чужда страна, ограбват я от всичките й богатства и дори имат наглостта да упражняват насилие над местното население в подкрепа на своята „висша“ кръв. Това са сцени, които предизвикаха неподправено възмущение у мен, защото се оказа, че онеправданите бяха истински слаби да се защитят или прекалено уплашени, за да се вдигнат на бунт и да отхвърлят това нежелано потисничество. Но не е ли такава историята на всички поробени по един или друг начин народи?…

Тъжна и малко меланхолична, историята на Астрид и Саад показва ясно колко силно влияние могат да окажат предразсъдъците на хората върху една невинна любов. И макар в един момент да бях ядосана на нерешителната и изменчива Астрид, дълбоко в себе си знаех, че предвид обстоятелствата на нейния живот, личните й избори действително са крайно ограничени. Но когато любовта е истинска и тече дълбоко във вените на своите подчинени, нито времето, нито религията, нито политиката са способни да задържат задълго две влюбени сърца разделени. Астрид и Саад преживяват години на нещастия, житейски перипетии, несправедливо отношение, загуби и жертви, само за да се намерят отново в ръцете на другия, изморени и изстрадали, но готови за истинското щастие на любовта. И ако случайно към края отроните някоя и друга сълза, не се притеснявайте – моето сърце още се свива при спомена за тази невероятна сцена в полите на пустинята.

Благодаря на издателство Милениум за предоставената възможност! ❤

~ * ~