Не знам как да започна това ревю – дадох две звезди на книгата, не защото историята не бе интерсна, нито пък защото не ми хареса стила на писане. Напротив, по тези параграфи Голдбърг се бе справил блестящо. Но аз просто не харесвам гангстерски истории – не е за мен този подземен свят, суровостта и циничността му, нито пък мрачните му обитатели. А и да си призная, очаквах малко повече екшън, повече преследване и игра на котка и мишка между героите. Защото докато агент Джеф Хопър наистина не пестеше усилия и методи, за да открие Сал Купъртин, то последният си живееше сравнително безгрижно с новото лице и дори не му отне кой знае какво усилие, за да се оттърве от неудобната среща с агента, когато тя най-накрая се случи. Което разбира се не бе никак изненадващо – все пак Сал е наемен убиец с 15 години „стаж“ зад гърба си, едва ли залавянето му би било толкова елементарно.
В интерес на истината, колкото и да не ме трогна цялостната книга, то образът на Сал ми стана много симпатичен. Не знам как се получи така, но за мен Джеф бе лошият герой в историята. Неговите глави ми бяха скучни и безлични, фанатичното му преследване на истината дори ме дразнеше на моменти, защото реално мотивацията му да залови Купъртин не бе от желание за раздаване на справедливост, а от чисто мъжко себелюбие. За агент Хопър бе важно да открие Сал, да докаже, че е жив, да покаже, че самият той не е загинал от собствената му ръка в онзи злочест ден в Чикаго. Каква ирония, наистина, имайки предвид как завършва книгата. Докато Сал, макар и показващ леки признаци на социопатия, все пак бе доста жива и колоритна личност, с многопластов характер, точен мерник и уникална дарба да се приспособява и оцелява във всякакви условия. Животът му като равин Дейвид Коен колкото и фалшив да бе, все пак остави своя отпечатък върху съзнанието на безскрупулния Сал. Хареса ми, харесваха ми разсъжденията му, действита му, начинът, по който убиваше хората дори 😃 Мисля, че Сал Купъртин е един наистина интригуващ образ, когото с удоволствие бих гледала и на големия екран.
Едва към края на книгата осъзнах няколко неща – първо, има таен заговор за главата на Сал в самата Фамилия; второ, Сал няма да се събере със семейството си и да отпрашат заедно и щастливо към залеза (това не е от този тип истории, романтико!); трето, няма да има кървава саморазправа между наемния убиец и бившите му работодатели (колко жалко наистина; може би ще видим такъв развой във филма…); и накрая, по голяма вероятност и на последно място, имайки предвид колко време ми отне, за да го осъзная, историята е написана изключително безстрастно. Липсва емоция, накланяне на везните в полза на определени герои, липсва пристрастност от страна на автора. Донякъде това е добър подход може би, но аз лично търся именно емоцията и чувствата в една книга. Докато тук имаше доста сухо насипани факти от подземния свят в Чикаго и Лас Вегас, непрекъснат поток от препратки към гангстерската история на САЩ, и задължителния цинизъм и безпардонност на авторите в този жанр. Или на авторите от мъжки пол като цяло (ох, нека мъжката част от населението да прескочи тези редове, за да не изпадаме в излишна междуполова препирня 😃). Та ето защо мисля, че книгата е написана качествено и достоверно с тематиката, която разглежда, но като цяло не е типът литература, която радва моята душа. Ако не сте заклети романтици като мен, то горещо ви препоръчвам това заглавие. В противен случай имайте едно наум, когато посягате към „Другото лице“ в близката книжарница или библиотека 🙂
Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност! 🕵🔫
~ * ~
LadyBug's Page 