Анри Ардел ни разказва за любов, изваяна в страст

„О, колко си прав, Воврей. Ние сме само едни жалки егоисти, слаби пред изкушението!“

Едва след като прочетох и този роман осъзнах, че поредицата наистина е посветена изключително и само на любовта като чувство, като изживяване, като начин на живот. Спестени са ни пошлите сцени на интимност, откритата жестокост и дори грубото отношение между хората. Набляга се на емоциите, мислите и най-съкровените чувства на героите. Това заедно с автентичната обстановка и маниери на 20ти век прави историята оригинална и интригуваща, а също и нежна и доста деликатно поднесена на взискателния вкус на една отминала епоха. Любовната интрига представлява едно ново и доста скандално поведение за времето си, но отново е поднесена с тънък финес, който да остави място за щастлива развръзка. Като цяло историята е лека и приятна, чете се неусетно и освен това представя едно сравнително модерно общество, в което жената тепърва започва да набира все по-голяма и по-стабилна самостоятелност, а нейните чувства и интереси стават все по-значими и равностойни на тези на мъжете.

Ниската оценка, която лично аз давам на тази история, се дължи главно на различния ми мироглед. За моя вкус щеше да е много по-удовлетворителен съвсем различен развой на събитията. Подбудите, с които Ришар встъпва в свещен съюз с младата и романтична „селска“ девойка, са повече от отблъскващи, себични и честно казано долни дори за съвременните ни представи. Много повече щях да се зарадвам, ако Жилиан му бе дала голяма доза от собственото му горчиво лекарство, като се обвърже с най-добрия му приятел – Люк Морланд. Определено не липсваха романтични чувства от страна на последния към нежната госпожа Воврей. Колко хубаво щеше да бъде, ако Ришар, заслепен от сласните си чувства към руската принцеса, бъде изоставен от красивата си съпруга заради друг мъж! Уви, не така се разви историята, защото силната религиозна вяра, обществените догми и вътрешното чувство за морал се оказват по-силни от личното ми желание за отмъщение и Жилиан и Ришар успяват да намерят път, макар и крайно тесен, един към друг в края на книгата, защото любовта все пак се е загнездила в сърцата им и не възнамерява скоро да си тръгне, особено пък тихомълком и с наведена глава. Това, което обаче все пак страшно много ми допадна в историята, бе личността на Жилиан – силна, самоуверена, отстояваща вътрешната си вяра дори когато устоите й са разклатени застрашително. Умна, с буден дух, горда и прекрасна жена за времето си, която съумява без задкулисни игри, маски и преструвки да спечели не едно и две сърца. И то такива, които никога не са и предполагали, че любовта ще ги навести.

Още един бонус в моите очи – историята се развива в прекрасния Париж 🗼❤

Благодаря на издателство Милениум за предоставената възможност!

~ * ~