Две сестри се влюбват в един и същи мъж – звучи като латино сериал, нали? Е, да, ама не! Историята няма нищо общо с познатите ни сапунени драми от телевизията, нито пък представлява чак такъв заплетен любовен триъгълник. Това, което е, всъщност е нещо простичко – ненормално „случайно“ стечение на обстоятелствата, което изправя Поли и Джоан пред лицето на любов с едно и също име, но по различно време. Драмата им обаче се развива в епоха, в която общественото положение и мнението на съседите е от жизненоважно значение за статута на всеки отделен индивид. В стремежа си да спести униженията и нещастието от последиците на една глупава постъпка, Джоан поема бремето на по-малката си сестра Поли и прекарва години в социална изолация, подложена на клюки и несправедливи обвинения. Ето това е една от интересните черти на историята – маниерите и начинът на живот през 20те години на миналия век. Хората не враждуват открито, не се нападат директно с грозни думи или пък физическа саморазправа, тяхното оръжие е привидното благоприличие, спазването на добрия тон, докато от устата им се ронят клевети и сквернителни клюки по адрес на неприятелите им. За мен лично бе изключително забавно да чета диалозите между героите, защото дори в домашна обстановка маската на благоприличието не бива да се смъква, дори това да означава да понасяш удар след удар от собствените си близки хора. Поддържането на външна фасада е и причината, която за малко да коства щастието на Джоан и нейния възлюбен, но всичко е добре, когато свършва добре, нали 🙂
Поли бе образ, който силно ме издразни, защото бе най-обикновена разглезена лигла и използвачка. Прави каквото си науми, а после оставя другите да оправят кашите й и когато нещата не се нареждат по неин вкус става злобна, кисела и егоистична отвъд всякакви граници. И пак поддържането на обществено положение спира сестра й да й даде един и два възпитателни урока! Ако историята се развиваше в днешно време мисля че Поли горчиво щеше да плати за всичките си грешки и за себичното си държание. Но и така Джоан съумя да надвие машинациите на сестра си като с доброто си сърце и безкористна душа не само наложи волята си в края на историята, но дори преглътна гордостта си и се събра с любовта на живота си.
Интересна, необикновена и доста автентично написана за времето си, „Другото лице на любовта“ е романтична история, която се чете бързо и лесно, не ангажира емоциите в дълбочина и представлява идеалното разпускащо четиво в края на дълъг и изморителен ден. Любовната интрига е наистина силно оплетена и много любопитна като замисъл, на пръв поглед с безнадежден изход, но авторът доказва, че дори и преди 100 години читателите са търсили щастливата развръзка във всяка ситуация и той с радост им я дава.
Благодаря на издателство Милениум за предоставената възможност!
~ * ~
LadyBug's Page 