Тя бе огнената наследница.
Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която й принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването… и триумфа.
В тази част от историята на огнената кралица-асасин Маас е надминала себе си по майсторство на разказа, интригата и преплетените съдби. Героите преживяват силно характерно и личностно израстване, особено тези от тях, заклеймени като зли и жестоки. Много от враговете на Елин срещат възмездие, тя успява да се справи с непосилни заплахи, да надвие собствените си демони за кой ли път и с цената на огромни жертви да опази приятелите си и мира в страната си. Кралицата е тук и е по-силна от всякога! И въпреки, че е способна да се справи сама, тя открива неоценима помощ в лицето на стар враг, загинал роднина и един караман, спечелил дори сърцето й със своя суров характер, първична сила и древно тяло на воин. Историята на Маас успешно преплита пътищата на своите герои, така че дори те понякога са изненадани от стечението на обстоятелствата около тях. Така например се стига до сблъсък между вещицата Манон и кралицата на елфите – Елин. Епичен сблъсък между две корави жени-воини, в който става ясно, че и злото има сърце, а милостта на доброто невинаги бива забравяна от врага. От огромно значение се оказва и срещата между Манон и Дориан – двамата откриват, че имат много по-голямо влиение върху съдбите си, отколкото дори са подозирали.
Макар след раздялата на Селена и Каол дълго време да желаех тяхното събиране, още в предната книга личността на капитана започна да ме отблъсква. Гордостта и арогантността му, страхът от решителни действия и недообмислените му постъпки и думи само затвърдиха негативното ми мнение за него, но дори той успява да получи просветление и да се разкае за несправедливото си отношение към някогашната си любов. Поговорката „по-добре късно, отколото никога“ тук обаче му изиграва лоша шега и Каол заплаща горчиво за дългите години на затворени очи за случващото се в двореца. Сега само бъдещето ще покаже какво крие съдбата за добрия капитан.
Дориан е образ, изпълнен с надежда, любов и добри намерения, но често добрите намерения са пътят към Ада. Той е добър и лоялен приятел, верен до гроб на обичните си. Но и е лесно влюбчив. А също безхарактерен и неспособен да вземе самостоятелно решение. Изобщо противоречив образ в моите очи. Нерешителността, страхът и късната намеса му костват любовта не на една, а на цели две жени, не успява да предотврати смъртта на тези, близки до сърцето му, а накрая губи собствената си свобода. Тези му недостатъци никак не прилягат на красивия му образ и царственото му потекло, така че когато валгският принц обвзе тялото му не бях никак изненадана, че Дориан лесно се предаде и бързо се отказа да се бори. А решението му да накаже баща си в края беше поредното доказателство, че е неспособен да мисли рационално, нито да взима правилни решения за бъдещето. Надявам се в идните развръзки на историята Дориан да претърпи по-дълбоко развитие на личността и характера, а не да остане кукла-марионетка, макар и ръководен от ръката на Елин.
Роуан, караманът на Елин, дълго време беше скептичен и изпълнен с неприязън към собствената си кралица. Той е друг образ, който бързо успява да влезе в сърцата на читателите, дори и с грубото си отношение, хапливия език и леденото си сърце. Но огънят на Елин успява да стопи дори неговите стени. Постепенно, дори сега, след като й се е врекъл и е неин караман, Роуан продължава да открива нови и неподозирани черти у своята кралица, да я опознава, да я разбира, да се възхищава от силата й. Както и да падне в плен на естествената й магия и да дръзне да мечтае за отдавна погребано бъдеще…
Манон е друг образ, който успява да впечатли читателя със силата, интелигентността и бързия си ум. Макар да е изтъкана от зло и мрак, кръв и кости на невинни, тя успява да види що е светлина, доброта и милост, успява да се докосне до любовта и да отвори ума си към нови хоризонти. Манон е вещица, но успява да докаже и на нас, и на себе си, че не винаги това трябва да е синоним на жестокост.
За да обобщя, историята тук беше отвъд невероятна и уникална. Интригите и игрите, които Елин и приятелите й забъркаха, бяха хем прости в оригиналността си, хем ключови в цялостната картина на събитията. А самата Елин продължи развитието и израстването си и доказа, че е достойна за рожденното си право – короната над елфите. Беше силна и смела в моменти на парализиращ страх, бори се със сетни сили за оцеляването на близки и непознати, прояви милост към враговете си, когато бе очевидно, че не я заслужават. А накрая дългият път, който бе принудена да извърви, и всички препятствия, които преодоля, всички битки, които спечели – всичко това я доведе до прага на дома. Но приключението съвсем не е към своя край…
~ * ~
LadyBug's Page 