Негативно ревю

„Библиотеката на душите“ слага край на приключенията на чудатите деца на мис Перигрин

miss_peregrine2_hollow_city

Приключих и с тази сага. Е, почти – остана само да прочета сборникът с разкази отпреди времето на Джейкъб и компания. Но мисля, че е достатъчно показателен за мнението ми фактът, че чакам с по-голям интерес историите за чудатите, отколкото четох приключенията на самия господин Портман. „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ бе за мен един своеобразен феномен в литературата със своята комбинация от страховити фотографии и оригинален фентъзи сюжет. И макар още там на моменти да му куцаше изпълнението на Ригс, пак имахме едно увлекателно и интригуващо четиво на лице. Но след това историята за мен пое по нанадолнище и с всяка следваща книга наративът се разтягаше излишно като локум, но без кой знае какъв качествен пълнеж. И определено тая любовна връзка нямаше място в историята за чудатите – може би ако авторът се бе съсредоточил повече над приключенията им, отколкото над душевните терзания на Джейкъб щяхме да имаме нещо съвсем различно и далеч по-впечатляващо за четене. А и самият Джейкъб не ми допадна като персонаж – беше ми безличен и слабохарактерен, нескопосан разказвач, но с огромна доза късмет, защото успя да се уреди с гадже, да се измъкне от съвсем очаквания сблъсък с родителите си, да получи време с Ема (ако стигнете до края на книгата, ще разберете за какво говоря), но най-вече успя някак несъзнателно и в най-критичните моменти да отключи тази своя така удобна дарба (спойлер!) да говори и контролира гладните. В смисъл някак прекалено лесно му се получаваха нещата, дори като за филм.

В никакъв случай не казвам, че „Библиотеката на душите“ е лоша книга, просто посочвам какво не ми допадна в нея и защо всъщност това не е моята книга. Не ни се получи връзката с Ригс и това е. Показателен бе и фактът, че докато четях трудно си задържах вниманието над текста и се оказа, че големи пасажи от описанията, а понякога и диалозите, се налага да ги мина по няколко пъти, за да ги осъзная. Постоянно се разконцетрирах, което не говори добре за една книга, нали? Когато дори не можеш да се фокусираш достатъчно дълго, та да прочетеш една цяла страница? Идеята за чудатите е страхотна, но уви не бе развита достатъчно добре за моя вкус. Дори фотографиите не бяха на ниво по мое мнение в последната книга за мис Перигрин и поверениците й. Смея да твърдя, че на фона на предните два тома, тук те бяха доста обикновени и никак „чудати“.

Но за да не бъда чак такъв Гринч ще посоча, че книгата се чете лесно и бързо и… упс, май нямам други плюсове в тефтерчето 😒 Е, добре, явно аз ще съм последният човек, към който ще трябва да се обърнете за положително мнение за тази книга. Но пък горещо ви препоръчвам първата!

Все пак един кратък поглед над сюжета – бандата на Джейкъб постепенно оредява откакто напуска примката на мис Перигрин през 1942 година и тук вече героят ни има за компания само безстрашната (и огнена) Ема и говорещото (и също толкова бестрашно) чудато куче Адисън. Тримата се отправят на опасно приключение в земите на Дяволското гробище – примка, в която цари беззаконие и мизерия още от 1666. Там нашите герои получават отговори на толкова много въпроси, успяват да намерят любимата си имбрин, както и цялата шайка чудати приятели, и с малко помощ в последния момент успяват дори да спасят света. После следва малко семейна драма и воала – хепи енд 😄

Дадох 3 звезди на историята първо защото, както казах, четенето й не затормозява мозъка, освен това имаше повече сцени с гладните, които бяха наистина интересни, а в моментите, когато текстът успяваше да задържи вниманието ми за достатъчно дълъг период, успявах да си представя доста колоритно обрисуваните сцени. Така че книгата не беше идеално лоша, но и не мога да кажа, че тази поредица попада в категория „любими“. Имахме задоволителен завършек, (почти) никой не умря, а героите ни сбъднаха не една и две мечти след толкова преживени перипетии. И спирам до тук преди да съм се впуснала в нова спирала от словоизлияния, започващи с „но“ 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s