Ревю

Внимавайте къде стъпвате в „Градът на гладните“, защото опасности дебнат отвсякъде

miss_peregrine3_library_of_souls

В тази книга приключенията на Джейкъб и бандата му от чудати деца следват една шеметна надпревара с времето и преследващите ги врагове, за да достигнат своята кулминация в метрото на съвременен Лондон. Нашите герои преминават през няколко примки, посещавайки различни епохи, за да открият последния оцелял от атаката на гадините имбрин – мис Рен. Но това, което ще открият в края на своето дълго и изпълнено с премеждия пътуване, може да се окаже повече от съкрушително. Освен това по пътя чудатите деца ще се срещнат с много нови и неподозирани съюзници, ще се сблъскат с истини за самите себе си и ще покорят собствените си страхове в името на общото благо. И все пак най-вече ще наблюдаваме разрастването на силата на Джейкъб, както и зараждането на „пророческите“ му сънища – пророчески по мое мнение, разбира се.

Следвайки модела на „Домът за чудати деца на мис Перигрин“, „Градът на гладните“ е една прекрасна смесица от фентъзи разказ и непубликувани до този момент чудати снимки. Четенето е гладко, бързо и толкова интересно, препускайки по страниците докато стигнем поредната снимка. А и историята продължава в познатия ни оригинален модел. Героите се впускат от приключение на приключение, сблъскват се с гладни и гадини, преживяват ужасите на Втората световна война, срещат нови чудати, печелят приятели на необикновени места. И се влюбват, когато привидно няма никаква надежда за романтика в този умиращ свят.

И въпреки това… въпреки това трябва да обесня защо давам три звезди на книгата – хареса ми, наистина ми хареса. Имаше динамика в действието, както казах имаше и развитие в образа на Джейкъб. НО незнайно защо цялата книга излъчваше една мудна атмосфера и така и не можа да ми задържи вниманието напълно концентрирано над случващото се. Прекалено много се наблегна над нещастието от бомбандирането над Лондон и това ми навяваше една меланхолия докато четях. Освен това самото заглавие някак ми вдъхваше надежда за някакво призрачно място, в което нашите герои да се изправят пред гладните – например някоя наказателна примка. Очаквах някак повече екшън като че ли. От друга страна това е история за деца, така че това донякъде обяснява липсата на въпросния екшън. И тук идва другата ми почуда – любовта между Джейкъб и Ема. Ами продължавам да смятам, че си е донякъде извратено да се влюбиш в дядото и внука на една фамилия. Пък и като цяло просто не можах да усетя тръпката между двамата тийнейджъри. Добре че Ригс поне не отделя прекалено голямо внимание на цялата авантюра, а я вплита някак между другото в сюжета.

И така, „Градът на гладните“ продължава историята за чудатите деца на мис Перигрин без самата имбрин да присъства пряко в разказа. Шеметното действие на историята ни отвежда до един полуфинал, в който оставаме на тръни в очакване на крайната развръзка на поредицата. Не бих пропуснала да разбера какво всъщност крие в ръкава си съдбата за Джейкъб, Ема и останалите необикновени деца и препоръчвам на всеки, стигнал до тук, да прояви още малко търпение, докато разкрие и последните тайни в „Библиотеката на душите“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s