„До всички момчета, които съм обичала“ или как едно писмо може да преобърне живота ти из основи

Разтоварваща и много симпатична, сладка тийнейджърска история! Не ме разбирайте грешно, ако си търсите кусури, ще си ги намерите, лично аз мога да се хвана за не едно и две неща, но честно казано ако я четете за ободряване след дълъг период на трилъри (като мен!) и сложни сюжетни линии, то дребните препъни камъчета няма да ви избодат очите чак толкова. Аз например наблегнах на трогателните семейни взаимоотношения, защото като момиче, което има по-голяма сестра, мога дълбоко да симпатизирам на Лара Джийн. Освен това съм имала дневници и тайни любовни писма до момчетата, по които съм въздишала тогава, писма, които за щастие не са достигали адресата си, така че… ами, да – аз и почти всяко друго момиче по света сме били в обувките на Лара. Как да не я хареса човек в такъв случай?!

И така – представете си, че едно малко, подло зверче разпрати най-съкровените ви мисли до хората, за които са били предназначени. Добрата новина е, че само шепа хора научават за това (не е като цялото училище да те сочи с пръст и да се хили под мустак, Слава Богу!), лошата е, че съвсем скоро личният ти живот ще се преобърне с краката нагоре. Но като се замисли човек, чак толкова лошо ли ще е – Лара Джийн получава пропуск за „елитното“ общество в гимназията, ново (секси!) гадже, макар и наужким, и един куп положителни социални изживявания, с които да запомни последните си години в училище. С други думи Лара Джийн започва да живее извън черупката си. И макар на моменти да се опияняваше по новия си статут малко твърде много за моя вкус, в крайна сметка отстояваше позициите си във важните моменти. А докато двамата с Питър разиграваха малкия си театър, Лара осъзна някои истини за себе си и всички момчета, които е обичала.

Както споменах вече, много ми допадна начинът, по който бяха представени семейните взаимоотношения между Лара и роднините й – бяха много истински, непринудени и трогателни в същността си. Бащата с три дъщери, който се чувства конфузно, когато се налага да проведат „разговорът“; малката сестра, която всички дразнят и много обичат и която се оказва по-опасна и от малко дяволче; голямата сестра, която се грижи за цялото семейство, но се чувства пренебрегната, защото няма кой да се погрижи за нея; съседското момче/гадже/възлюбен/най-добър приятел/всичко в едно, който лесно печели любовта на всяка девойка Сонг. Да си призная предпочитам Джош пред Питър – мил и загрижен, добър и нежен към чувствата на Лара, аз бих избрала него. Питър е прекалено самонадеян и арогантен на моменти за моя вкус. Пък и не се бори достатъчно за нейната прошка накрая и въпреки това тя избра него – може би това най не ми допадна в историята. Но има още две книги, може пък там да харесам Питър 😄

Лека, приятна и неангажираща история, идеална за разпускане в горещите летни месеци. В някои отношения мисля че спокойно можем да се идентифицираме с обърканата, срамежлива и лесно влюбчива Лара Джийн, така че да ни стане любим персонаж. Освен това книжката е написана увлекателно и достатъчно интересно, че да се прочете на един дъх. Краят, разбира се, е такъв, че да погъделичка любопитството и ако сте нетърпеливи като мен, то значи сте прочели анотациите на другите две книги и вече тръпнете в очакване за следващите приключения на „странната“ Лара Джийн Сонг Кори 🙂

~ * ~