Тази книга е четена и обсъждана на дълго и на широко от мнозина и няма ни една негативна рецензия. Не знам какво точно са видяли останалите в нея, но аз видях един нецензуриран учебник по история, един разказ на Смъртта, който при всички положения се доближава опасно близо до реалността. Някои неща няма как да ги измислиш – те просто са се случили.
“ *** Една малка истина ***
Аз не нося коса или сърп.
Нося само черна мантия с качулка, когато е студено.
И нямам онова подобно на череп лице,
което обичате да ми приписвате.
Искате да знаете как изглеждам?
Ще ви помогна. Намерете си огледало,
докато продължавам да разказвам. „
За мен „Крадецът на книги“ е драма. Няма как да подходите към тази книга с предразсъдъци или предубеждения, защото анотацията не ви дава кой знае каква информация за съдържанието, освен че Смъртта представя живота на едно момиче, крадла на книги в тъмните години на Третия райх. Оттам насетне се включва въображението. Но дори то не може да ви подготви за действителността, за трагедията, за същността на тази приказка. Да, Смъртта разказва и може да бъде наистина увлекателен разказвач, но историята е на крадеца на книги и всяка болка, всяка изтерзана надежда, всяко постигнато с пот и кръв дело в живота на това момиче са си лично нейни постижения. Това е историята на нейната борба, история, твърде близка до реалността, и такава, която ще ни покаже суровата истина без филтри, без заоблени краища и без захаросани увъртания. А истината е следната: войната не прощава на никого. Войната не съди по пол, възраст, цвят на кожата или вероизповедание. Войната идва, жестока и безмилостна, и взима своя дан жертви, а на Смъртта й остава единствено да събере бедните души, оказали се на пътя на злощастните събития. Заради болните амбиции на шепа хора измират милиони и поне още толкова носят белезите на войната дълго след като и последната пушка е замлъкнала. Ето това бе за мен „Крадецът на книги“ – драма и истина, сцени на безсмислено насилие, страх и безнадеждност. И на фона на всичко това – едно момиче, което ще запази думите и любовта към живота непокътнати до самия си край.
За Лизел Мемингер фюрера и войната са две неразличими чудовища, отнели й детството и всичко мило и скъпо на сърцето. Отнемат й дома, отнемат й брата и майката, а скоро след това понасят на ръце почти всеки друг, към когото е дръзнала да развие топли чувства. Няма да ви лъжа, пък и личността на разказвача трябваше вече да ви е подсказала – Смъртта играе главна роля в историята на Лизел. Но Смъртта в никакъв случай не е злодеят в приказката.
Мрачна и опияняваща, майсторски предадена и интригуващо преплитаща съдбите на всичките си герои, тази история е едно уникално четиво, поглед над суровата действителност на Втората световна война. И в частност – поглед над ужасите, разиграващи се в сърцето на самите инициатори на войната. Германският народ не живее в по-добри условия от която и да е друга страна-участничка в конфликта. Страхът, немотията, народното негодувание срещу все по-засилващото се класово разделение, промиването на млади мозъци, загубата на културно наследство – всички, целият свят, страда от тези „симптоми“ на войната. Но Смъртта е оптимист. Тя е гъвкава и лукава дори – невинаги идва, когато я викаш, и определено може да те изненада в най-неочаквания момент. Крадецът на книги ще се изправи очи в очи със Смъртта цели три пъти. Но ще мине много време, преди душата й да се предаде на вещите ръце на този вечен наш спътник. Защото надежда има. Мирът рано или късно настъпва и ако си имал поне малко късмет доживяваш да видиш новата зора.
Горещо благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност!
„Аз мразех думите и ги обичах, и се надявам, че съм ги написала както трябва.“
~ * ~
LadyBug's Page 