Трогателната, истинска и пълна с приключения история на Флора Банкс

„Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.
Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.
И едно черно камъче в ръката ми…“

„Всичко, всичко“ среща „За да си спомня“…

От къде да започна – тъкмо приключих с четенето и в главата ми е някаква какафония, подобно на обстановката в тази на героинята ни. Разбирам я, или поне полагам огромни усилия да се поставя на нейно място и да я разбера. Затова и може би приемам постъпката на майка й за крайно жестока и егоистична; постъпка, която дори смъртта не би могла да оправдае.

Може би трябва да започна със самото начало на книгата, а именно Пролога – силно интригуващ и грабващ вниманието от един път. Всеки предполагам ще премине през собствените си теории за това какво е довело Флора до върха на хълма насред нищото, изплашена и напълно дезориентирана, но мога да ви обещая, че дори когато мистерията зад тази сцена бъде разбулена, все още ще има хиляди въпроси и неразкрити истини, които да ви шокират до края на историята.

Флора Банкс е наистина необикновено момиче. Тя е герой в моите очи. Начинът й на мислене, на действие, няма как да не ви потопи в хаоса на объркания й ум, но това е един красив и в същото време много тъжен хаос. Авторката много умело се е справила със задачата да ни въведе за кулисите на краткосрочната амнезия с дългосрочни последици. Наративът е така добре изложен, че дори да се досещате за някои неща, пак се чудите до последно какво се случва, дали даден спомен е истина или измислица, или е в резултат на медикаментозна кома. Историята представлява един огромен пъзел от хиляди парченца и насоки как да бъдат сглобени, и заедно с Флора поставяме едно по едно всяко парченце на мястото му. И въпреки това остават толкова много празни места.

Самата идея човек, който тотално забравя кой е, къде е, какво се случва около него, самостоятелно да се подпомогне и да отиде на края на света в преследване на безумна мечта, е наистина абсурдна. Ще си речете, че това е образец на мисията невъзможна. И все пак Флора го прави – вкопчена в един-единствен спомен, изпъкнал след толкова години на мъгла и вцепенение, тя преживява душевен катарзис и предприема главозамайващо приключение, което ще я отведе до нов и напълно непознат (дори по нейните стандарти) етап от живота й. И ще ни разкрие толкова много тайни от миналото й.

Не ми харесваше как се отнасяха към Флора. Тя трябва непрекъснато да си повтаря да бъде смела, но започвам да си мисля, че това не се отнася само до амнезията й и съпътстващите я усложнения. Не, Флора трябва да бъде смела, защото обществото я възприема като инвалид. По-лошо – като бавноразвиващо се дете, като човек, който тепърва прохожда, проговаря и отваря ума си към света. Да, тя лесно се обърква, губи се в собствената си глава, странна е, нестандартна ако щете. Но в никакъв случай не е неспособна да се грижи сама за себе си. Нито пък да взема самостоятелни решения. Вече не е дете и някой трябва упорито да го обясни на родителите й. Особено на злощастната й майка, която потопена в своята си мъка и вина не разбира как дави собствената си дъщеря. Как я ограбва от шанса да живее пълноценен живот. И най вече – лишава я от любовта и компанията на брат й, което, както се оказва, е една колосална грешка според мен, защото всъщност ограбва и двете си деца от възможността да бъдат взаимно в живота на другия.

Много неща могат да се кажат за тази история – истинска, трогателна, сурова, борбена. История за сила и смелост да следваш мечтите си, дори когато целият свят е срещу теб. История за борбата на едно момиче да бъде себе си, макар да й се налага да открива това свое уникално Аз час през час. Но именно в това се крие красотата на Флора Банкс – в лудостта и импулсивността на хаоса в главата й.

Горещо благодаря на издателска къща Кръгозор за предоставената възможност да прочета тази уникална история, а така също и на Илияна Бенова – Бени, задето е превела и довела на бял (български) свят Флора ❤

~ * ~