Аз съм сто процента фен на лъснатите, захаросани, завършени приказки, в които доброто побеждава злото и всички заживяват щастливо до края на дните си. В този ред на мисли „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим ми се сториха доста мрачни и сурови, недовършени и недоизпипани. Но това е то да четем приказките на любимите ни братя в оригинал – получаваме и доброто, и лошото, без капка „фотошоп“, без лъжа, без измама.
Та в това отношение приказките са прекрасни. Героини като Снежанка, Рапунцел, Пепеляшка, Бел – всички те излизат на сцената под нова светлина, оригиналната им светлина. Докосваме се до народните вярвания и поверия за свръхестественото, магията, Божията милост, Дяволските номера и възможността животните и предметите да общуват като разумни хора. Всички тези елементи, особено събрани на едно, правят приказките на братя Грим толкова вълнуващи, понякога стряскащи, но винаги поучителни. Сред най-често срещаните им мотиви са царят и семейството му и техните неволи, някой нечестив благородник, зла мащеха, стара вещица, прокълнати девойки и момци, сиромаси, извършили нечувани подвизи. Героите почти винаги трябва да минат през поне едно изпитание, за да достигнат до щастието и благоденствието. И да, някои приказки бяха открито объркващи, други – лееко шокиращи (визирам теб, инатливо дете), трети бяха дори с щастлив край. Някои бяха написани на откровено селски диалект, което доста затрудняваше четенето, но пък и внасяше щипка весело настроение. Като цяло книгата представлява едно колекционерско бижу, което всеки трябва да притежава, дори и само заради страничните биографични бележки за семейство Грим, или особено заради прекрасните илюстрации, съпътстващи приказките на братята. В никакъв случай не ги четете на децата си, защото рискувате да им отворите очите за света, а кой родител би искал това?! 😉
Сравнително ниската оценка на сборника, която давам (3.5 от 5 звезди) е главно, защото това наистина не са моят тип приказки. Любопитно ми бе да видя скелета зад лъскавите рокли на Пепеляшка и каретата й от тиква, но със сигурност предпочитам „холивудската“ версия пред оригинала. Да четеш този сборник е като да гледаш рендгенова снимка на любимия човек – черепът и костите му някак не предизвикват същите чувства като покритието нагоре. Пък и всеки има нужда от мозък, който да ръководи гладко действието. И въпреки това книгата си остава интригуващо четиво, а и доста скандализиращо бих добавила предвид получените (сериозни) нападки, което трябва да достигне до повече домове и любители на приказките и мрачните, омагьосани гори, лъскавите дворци и говорещите магарета. Защото определено няма да скучаете с „Детски и домашни приказки“ на братя Грим!
~ * ~
LadyBug's Page 