Открийте малките неща с „Всички наши места“

„всички ние сме сами; затворени в телата и в собствения си ум, и всяка компания в този живот е мимолетна и изкуствена…“

В анотацията на книгата пише: историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре. Не бих могла да го кажа по-добре. Това наистина е книга, която те кара да се замислиш. Книга, която смело поставя въпроса как да продължиш напред, как да не изгубиш себе си, след като си изгубил най-близкото до сърцето си. Как да се върнеш към живота, но без да забравяш хората от миналото. Защото вечно ще носиш техния отпечатък върху душата си.

Финч е харизматична, отворена към живота и честна личност. Той е от хората, които носят светлина за другите, докато вътре в тях тегне мрак. И колкото по-жестока става борбата с демоните им, толкова по-ярко започват да горят отвън. И докато спасяват чужди животи няма кой да спаси техния. Но понякога просто няма кой да помогне, понякога нямаш избор пред себе си, понякога падаш и повече не се изправяш. Дори да знаеш, че има някой насреща, дори да знаеш, че не си сам.

Темата за депресията, за самотата, за липсата на разбиране, е графично изобразена чрез чувствата и мислите на Финч. Чрез неговите описания читателят може да добие ясна представа какво се случва в главата на един „проблемен“ тийнейджър, как всъщност изглежда борбата на човек със самия себе си.

Вайълет е персонажът, който ще продължи напред с новоусвоените уроци за живота, тя ще е тази, която ще предаде нататък завета на изгубените завинаги души. Тя е момичето, което се учи да живее, което бавно се връща към себе си, което преборва мъката и болката, за да ги носи в себе си като сладко-горчив спомен за хората, които вече не са до нея. „Ултравайълет Неотразимамърки“ ще покори света там, където други не успяха.

Красива, нежна и романтична, тъжна и леко мрачна на моменти, тази книга е пълна с живот, с послание за бедстващите и с любов за страдащите. Тази книга е учител. Тази книга е богатство, което не можеш да си позволиш да изгубиш. Купи тази книга. Прочети я. А после… „твой ред е“.

~ * ~